Мнение: Виждал съм твърде много млади журналисти да плащат крайната цена. Именно за тях ще мисля днес

Бележка на редактора: Джон Уилямс е изпълнителен шеф на , интернационална неправителствена организация, която поддържа публицисти на свободна процедура и техните фамилии в рецесия. Той е някогашен задграничен редактор на BBC News и ABC News. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете още

В сенчеста гора отвън Байо в Северна Франция поредност от бели мемориални камъни записват имената на повече от 2000 публицисти, които са платили най-голямата цена, до момента в който са репортажи по задание от 1994 година насам. Сред тях са татковци и майки, съпрузи и съпруги, дъщери и синове както и другари, които в никакъв случай не са се прибирали.

Байо е първият град във Франция, освободен в края на Втората международна война. Намира се на кратко разстояние навътре от Омаха Бийч, дълга пясъчна линия, която се простира докъдето стига окото, станала известна на 6 юни 1944 година, когато елементи от 29-та и 1-ва конница на Съединени американски щати кацнаха там като част от интервенция Overlord, D -Ден — Съюзническата инвазия в Европа, която значи началото на края на нацистка Германия.

От Нормандия английските, американските и канадските сили се придвижиха към Париж и оттатък него. В рамките на една година те осигуриха капитулацията на Германия.

Байо е освободен ден по-късно и става дом на първия вестник в „ свободна Франция “, „ La Renaissance “ или „ The Rebirth “ на британски. Публикува се и до през днешния ден, връзка сред предишното и сегашното, с която Байо се гордее.

През 1994 година, с цел да отбележат 50-ата годишнина от Деня D, хората от Байо сътвориха неповторим мемориал. Всяка година те си спомнят жертвата на тези, които са дали живота си, с цел да обезпечат свободата си през 1944 година, като почитат публицистите, убити при отразяването на днешните спорове.

Имената на публицистите се четат на глас и се прибавят към белите каменни мемориали, ситуирани в дървото.

Мемориалът уважава журналисти включително Саймън Къмбърс, убит в Саудитска Арабия преди 20 години идващия месец. Саймън беше на задача за BBC да отразява последствията от огнестрелно нахлуване на Ал Кайда против задгранични петролни служащи, когато беше убит в саудитската столица Рияд. Той имаше всичко, което да чака с неспокойствие.

Работещ на свободна процедура и надарен видеожурналист, Саймън се реалокира от родната си Ирландия, с цел да продължи кариера в Лондон, и преди малко се е оженил за любовта на живота си, продуцент на BBC на име Луиз.

Работата му го беше отвела до всеки континент, от тропическите гори на Амазонка в Южна Америка до африканските пустини и Арктическия кръг. Той отразява гражданските безредици в Индонезия; трусове в Турция и Индия; и влаковите атентати в Мадрид през 2004 година

В една топла вечер през същото лято ми се падна да оповестя опустошителната вест на Луиз, че брачният партньор й е бил убит. На идващия ден се качихме на полет до Рияд, с цел да извадим тялото на Саймън и да го върнем вкъщи по време на последното му пътешестване. Той беше единствено на 36 години.

Две десетилетия по-късно името му продължава да живее посредством този монумент на Нормандия. Когато публицист е погубен, освен неговият глас е заглъхнал: свободата на печата е вашата независимост. Правото да изразявате и да съобщавате какво мислите за нещо е в основата на нашите съществени човешки права. Без независимост на изложение няма независимост.

Ето за какво бащите-основатели на Америка закрепиха свободата на печата в Първата корекция, като Томас Джеферсън обяви, че „ нашата независимост зависи от свободата на печата “. Джеферсън вярваше, че свободната преса прави политическите представители виновни пред „ Ние, хората “ и разрешава публичната полемика, нужна за демократично самоуправление.

Докато технологията трансформира метода, по който одобряваме новините, повече от два века по-късно публицистите остават разказвачи на истината и очевидци на историята. Без тях, в случай че цитираме заглавието на The Washington Post, „ демокрацията умира в мрака “.

Преди повече от 30 години Организацията на обединените нации призна 3 май за Световен ден на свободата на печата: световно увещание за значимостта на свободата на печата и опция да се оцени нейното здраве по света. Световният ден на свободата на пресата има за цел да отбрани медиите от офанзиви против тяхната самостоятелност и дава миг за размисъл за убитите в гонене на истината.

Но това са рискови дни за медийната промишленост. Комитетът за отбрана на публицистите (CPJ) откри, че минимум 100 публицисти и медийни чиновници са били убити от последното отбелязване на Световния ден на свободата на печата. Повечето бяха в Газа, само че публицисти бяха убити във всяко кътче на света, от Украйна и Хондурас до Судан и Филипините.

Почти рекорден брой медийни чиновници също лежат в пандиза. Годишното броене на пандизите на CPJ откри, че 320 публицисти са били зад решетките към 1 декември 2023 година, втората най-висока сума в историята на организацията. Нещо повече, освен публицистите са на първа линия в тази борба. Репортери без граници откриха, че само 30% от света се радва на „ приемливо “ равнище на независимост на пресата, до момента в който съвсем три четвърти от 8-те милиарда души в света живеят в среда, в която свободата на пресата е в най-хубавия случай „ проблематична “.

Твърде постоянно убийците на публицисти се измъкват с ликвидиране. В почти 80% от случаите фамилиите на убити журналисти в никакъв случай не виждат правдивост. За корумпираните и тези, които злоупотребяват с властта, крайната форма на цензура е да заглушите репортерите, като английския публицист на свободна процедура Дом Филипс (едно от 40-те имена предходната година, добавени към белите камъни на Байо).

През 2022 Phillips разследваше изказвания за противозаконен рандеман, лов на риба и дърводобив в Бразилия. Репортажите в разгара на актуалната екологична рецесия е тематиката на тазгодишния Световен ден на свободата на печата — и наред с отразяването на войни и спорове, репортажите за околната среда са измежду най-опасните удари за публицистите. Отвежда ги в отдалечени региони, постоянно отвън контрола на полицията и организациите за сигурност, и постоянно ги кара да се опълчват на могъщи незаконни ползи.

Филипс беше пътувал до отдалечената северозападна Бразилия, дом на една от най-големите локални общности в страната. Докато бяха там, той и лидерът му изчезнаха. Телата им са открити 10 дни по-късно. И двамата мъже бяха убити.

Полицията споделя, че виновният мъж е бил шефът на противозаконна риболовна интервенция в Амазонка, един от петимата мъже, упрекнати по отношение на убийството им. Но група другари и сътрудници бяха решени, че мозъкът на убийството му няма да накара Филипс да млъкне. Писателите от Бразилия, Англия и Съединените щати приключиха репортажа на Филипс. Догодина посмъртно ще издадат книгата, която той не доживя.

Често фрийлансъри като Филипс и Саймън са тези, които рискуват всичко, с цел да ни донесат новините. Или локални публицисти, докладващи за личния си опит. На места като Газа достъпът на интернационалните кореспонденти до територията е възпрепятстван както от Израел, по този начин и от Египет. Все по-често фрийлансърите освен дават част от историята; без тях въобще няма история.

Техните локални прозрения и контакти са в основата на историята, която искате